автор: 0805

Харесвам римите и правилата
в спретнатите, подредени стихове
и някога ще се науча да пресмятам
нощите си в междуметия и срички,
да разделям белите си ежедневия
на шумни или премълчани гласни,
на всеки неочакван удар с ударение
да намирам подходящото му място.
И може би ще се строят във строфи
истините, премалели от говорене.
На дъното на всеки амфибрахий
са слепи думите за музиката горе.
В магарешки бодили се превърнаха
постелите от розовеещи метафори
и вместо ямб – двусрични тръни
плетат венци, за да възкръсва лятото.
И не хорея – хората ми липсват,
онези тихите, със възлестите длани,
в чиито бръчки неримувано е вписана
най-чистата поезия, която ще остане.