автор: Slepecyt

Искам да бъда честен докрай –
в своите мисли, в чувствата, в думите –
не че мечтая за някакъв рай
или съм в страх от съда и от глумите –

искам да бъда пред себе си честен.
И да ти кажа – „Днес аз не обичам”,
„Днеска внимавай – бода като кестен”,
„Днеска върви си, назад не надничай”.

Всяка прегръдка била е измама.
Всяка усмивка – виновна във блудство.
Беше за мен Светлината и Храмът,
бил съм за теб доверчива маймунка.

Но любовта и в лъжата живее.
Даже когато не искам да чувствам,
нещо у мене за тебе милее,
стискам юмруци, прехапвам си устните.

Искам да кажа „сбогом” – и толкова.
Да си отидеш, да няма връщане.
Но те обичам - развратна, греховна –
пак те обичам, Родино безпътнице!