Не е случайна
тази инфантилност
на грозния пазар
на суетата.
Фанфари на
сергиена
сервилност.
Последствия от дара
на змията.
Последвалото
гонене от Рая.
Заради хапка
плътско наслаждение.
Преследване на
резенче от пая.
В забравено
духовно заточение.
Откакто го създаде
Бог Адам.
Средата се измества
центробежно.
Реброто е извадено.
Дотам,
че тлен със силикон
се преподрежда.
Не е прокоба.
Тази прокълнатост.
да търсим по месарски
късче плът.
Което да изсмучем
осъзнато.
И всеки да си тъпче
своя път.
Но тази припозната
идентичност -
да ръфаме по кучешки
от брата,
завинаги вкопава
първобитност.
Юмручено набивана
в душата.
Останки от
нагризаната вяра.
Омешани с
човешките отпадъци.
Душевен глад ли?
Нищо! - На пазара
Адамови ребра
продават ябълки.