В съня му се посипаха стъкла
от счупените устни на русалки.
Осъмна по-богат с една вина,
която не успя да го ограби...
Която не успя да го боли,
защото сам се преболя отдавна.
Пресъхна му палитрата с сълзи,
задето все в червено оцветява.
И затова сега не му тежи,
русалките били са къс от време,
със който е закърпвал сиви дни,
откакто и дъгата му отнеха...
Откакто плака във онази нощ,
когато Приказната си отиде...
Той приказките изгори.И стана лош.
Единствено на сън сега ги пише.