автор: Ann

Актриса съм в театъра „Живот",
играя роли, все различни от години,
отиваше ми да съм Дон Кихот,
но твърде дълго бях във роля на Худини.

Измъквах се със абсолютна лекота
от всички белезници и вериги.
Разбирах, че илюзия и суета
е всичко, от което тъй боли ни.

Все падаше ми се Ромео, Казанова...
и все танцувах по ръба на парапета,
а само колко исках чашата с отрова,
за миг да се усетя като Жулиета.

Да ме ухажва някой с тихи серенади,
да тръпне под терасата ми притеснен,
във стихове да възвестява любовта ни,
да шепне тихо, че от мен е запленен.

Как исках да играя Евридика,
Изолда... или друга романтичка,
а ето, само силни, мъжки роли,
животът ми поднесе... до привичка.