На Шапчицата почти и свършваше горивото-онова от което усмивката и ставаше 24 К и така упорито се оглеждаше,че съвсем не забеляза Титолино...върху когото почти зверски щеше да връхлети,ако не беше вълка-той,милия! Ама тук някъде ухае на ПАЛАЧИНКИ!И тогава го видя- Титолино,...странно някак я гледаше...защо ли пък да си няма компания...той,Титолино, имаше едни такива голеееееми очи/както бяха в началото на вълка,така де,преди да го опитоми/..защо ли я гледа така?Да няма нещо по шапката си?Я...да взема да
си сваля очилата...
---------------------------------------------------
Ако Титолино беше от оная държава дето има самолетоносачи, щеше да разкаже приказката така -
В една шибана вечер Траян О,Браян паркира шибаната си барака на ъгъла на трето авеню и пета улица и се попипа по шибаните си дънки...
Титолино обаче си падаше ром ан тик - човек който обича да пие ром и има тикове...
Просто искаше оная вълна дето излиза от стомаха и се опитва да взриви гърлото му -някой път да излезе навън, да го облее цялата и да му стане мнооого хубаво...Тарантино си представяше Вълната - много нежна,със закачливохулигански отенъци, със страхотно чувство за хумор, с дълга коса и по шорти...палава като петокласник на рожден ден...Знаеше как ще стане цялата работа - Вълната щеше да се блъсне в него и да размаже сладоледа си.. после за всеки случай Тинтонино имаше три варианта на сценария за да нема празно...Тараторино познаваше един дето е учил математика и оня му казал, че винаги има вероятност нещо да се случи..освен ако не се случи нещо друго...За това Тототино имаше прост план - трябваше да паркира и да се разхожда в тълпата...близо до продавач на сладолед..останалото беше лесно...
Лошото беше, че понякога желанията се сбъдват...седиш си на чаша джин и искаш...Добрия Дядо Господ става да си направи кафе додето текът рекламите и кво да види - лелеее какво голямо желание имаш...взима набързо, бедра, дупета цици и лууп..изтресква ти в скута желанието..Ти се втвърдяваш от вълнение и викаш - не е истина!...Нещото се обръща , обаче и те поглежда...и тогава разбираш, че тука има некаква далавера..нещо не е точно..свива те стомах, а нещото пита:
- Как е правилно да се казва Иран или Ирак...зловещо..
Затова Титолино просто избягваше неща с изключен поглед на очите...Това беше тайната..
Вълната щеше да е с изключително ярък поглед..трифазен...към 380 Волта..може и повече..и около нея всичко щеше да е наелектризирано..Дори и някой разряд да го изтрескаше - не беше страшно..Обливането иска жертви я...
Второто лошо нещо, беше, че всъщност Титолино беше срещал Вълни...обаче...кво от това.. Затова Такпатино грижливо беше сгънал няколко Надежди между книжката и талона на колата
Третата шибана работа беше Системата...Тарарино още помнеше големия знак на магистралата:
"Забранено преобуването на чорапогащи" И овластената отвсякъде катаджийка, която ехидно репликираше- поне хляб да беше купил...
Замислен за неща които още не са му се случили, Титино първоначално не забеляза опасността...
Истинска Океанска Вълна под прикритие, се разхождаше преобута като Червената Шапчица и водеше на каишка виртуален вълк. Беше с тъмни очила...Изобщо не ставаше дума за сладолед. Тантатини реши, че сигурно е пуснала Черква, обаче чу Шапчицата да казва: Не ща неща непостижими, а на кафе ти заведи ме...Видя, че Вълкът се опитваше да сваля Силно Светещи Улични Лампи и да спира такси едновременно...Реши да се намеси веднага - и сега става интересно: Ако добавим и палачинки към кафето ще Ви заведа! - вика на Шапото очаквайки да му откаже...беше виждал какви ли не шапчици...Обаче Шапчицата се усмихва с най-хубавата си Усмивка и казва:"Мразя дъжда! Как невидимо прониква навсякъде, обездвижва мечтите, пресича дъха на въображението..."...Брей вика си наум Тотко, тази Сладурана просто няма да иска да рисувам мечти по нея - спукана ми е работата...Обаче Шапото сваля тъмните си очила и настава Ден! ....и всички си отиват доволни по домовете си избавени от лошата Нооощщ,.....хайде сега спинкай..
обаче момченцето се надъ..надигнало в леглото и вика - искам още , искам
още...
добреее...
После Шапчицата казала още:"Сред студените хора във студения град търся топли очи!
Малко искам-усмивка, приветливи думи..Ако ти си сред тях...не мълчи, не мълчи.." И оттогава
Тотколино като почнал да ги дрънка, та до ден днешен...хе-хе...всъщност не трябва да свършва така
приказката, щото не е станало ясно кво става в кафето..обаче кой ти мисли за кафе като има
палачинки...нали..сега разказвачът трябва да каже: "И аз бях там и аз ядох...", обаче..ял ли е не е
ли ял..казва ли ти някой..хе.хе..
На Шапчицата почти и свършваше горивото-онова от което усмивката и ставаше 24 К и така упорито се оглеждаше,че съвсем не забеляза Титолино...върху когото почти зверски щеше да връхлети,ако не беше вълка-той,милия! Ама тук някъде ухае на ПАЛАЧИНКИ!И тогава го видя- Титолино,...странно някак я гледаше...защо ли пък да си няма компания...той,Титолино, имаше едни такива голеееееми очи/както бяха в началото на вълка,така де,преди да го опитоми/..защо ли я гледа така?Да няма нещо по шапката си?Я...да взема да
си сваля очилата...