автор: kasiana

В амфитеатър наредени,
седят тревичките
на мойто детство...

И алените изгреви на
буйното моминство...
И някъде, съвсем назад
скрежее старостта,
с която неизбежно
ще се срещнем.

На сцената играя аз:
играя Жулиета,
Дездемòна,
Дидона, Жана Д Арк
и други още…
Но зрителите ми мълчат.

И виждам как
моминството
се изчервява,
с крачета тропа
босото ми детство
и укорително
глава поклаща
старостта…

О, мои верни
съдници!
Разбрах ви.

И ето – себе си играя
в нестихващите ви
аплодисменти…