автор: yova

Трябва да си много бавен,
за да усвоиш до болка съзерцанието
и не тръгвай по утъпкана пътека,
дълго вървяният път е хлъзгав,
ако имаш сили направи си своя.

Върви и следвай себе си,
ориентир е сянката на вятъра,
но не тази, която пада в ниското,
а другата, която се издига
високо след хвърчилото.

Няма хлебен рай приживе.

Казват, че голямата вода е краят
и началото между видимо и невидимо,
а хвърчилата са идея за летене
по тънката нишка обвързваща
дните ни за кратко със земята.