автор: angar

Ръцете ми свързват стоглави беди,
и пропаст зад мене разтваря врати,
в лицето ме бие животът суров,
а аз ти се моля: "Спаси ме, Любов!"
Не ти - към родители, брат и сестра!
Не ти - към красива любима жена!
Не ти, към безценните наши деца,
а ти - към всичко на тази земя!

Днес моята вяра над бездна виси -
малка любов не ще ме спаси!

Спаси ме, Любов, от неправди към мен,
срещу целия свят да не съм озлобен!
Сред хора дребнави и алчни по нрав,
спаси ме, Любов, да не стана еснаф!

Ти обич всесилна във мен разпали -
от чуждата болка и мен да боли!

И влей във сърцето ми страстна омраза
към всякакво зло - та доброто да пазя!