автор: liulina

Набързо навлекох на себе ди един пуловер и обух едни къси панталони, колкото да не съм по достойнство и отворих вратата, която между другото беше за смазване доста скърцаше.
Пред мен стоеше една дама на около 42 държеше цигаре в едната си ръка а другата протегна към мен и хвана моята ръка.
- Приятно ми е да те видя Ради, сигурно не ме помниш?!
- Не ... не ви помня - наистина не я помнех.
- Е хайде да не сме на вие, аз съм сестра на леля ти Габриела, казвам се Вяра, но може ли да вляза?! - каза го и ме бутна навътре огледа критично жилището ми, което като на един ерген свикнал мама да чисти беше с нагоре краката.
В такива моменти дори аз забелязвах колко е занемерено и ме хващаше срам, както и сега.
- Не се изненадвам, че живееш така. Леля ти Габи ми каза за твоето отношение към всичко и определено е права. Тябва да промениш някой нещица ако искаш да се ожениш.
- Да се женя? От къде на къде? И защо?
- Как защо, за да наследиш чичо ти Борис. На него не му остава много и прави завещание, много е богат, но както знаеш в рода ни няма друго следващо поколение освен теб и за това ти ще го наследиш. Има само едно условие да се ожениш в най – скоро време.
- Кой аз ли ... - гласът ми се сви сви в гърлото, не можех да си представя аз да се оженя. Не бях се замислял дори за такова обвързване. Гледах на жените само като на ходещи обекти за секс. А след спомените си от сутринта май не подбирах по външността.
- Точно така и имаш срок от 1 месец ако до тогава не се ожениш чичо ти ще остави парите във някаква фондация така е решил. За това побързай, че нямаш много време – сестрата на леля Габи се изсмя и смехът и ми прозвуча сякаш чувах наживо Кроела Девил. Изтръпнах, вярвате ли ми?
Вече не мислех за кафе и все пак по инерция слезнах до сладкарницата по къси панталонки и джапанки в най – големия февруарски студ. Не го усещах по между другото.
Обадих се на Петров и му казах, че мисля да взема почивен ден, а той нямаше нищо против доволен от сделките ми предния ден.
Пиех кафето си бавно, а котаракът Анджи се отъркваше краката ми, които май понамерисваха. Пак бях с гъбички от поредните ” готини” обувки от изкуствена кожа..
Взех джи ес ема в ръце и започнах да прехвърлям женски имена, но там се оказа пълно с реститутки от които също можех спокоино да наследя някое и друго богатство, но при условие, че им стана сексуален роб. Намерих телефоните на няколко девойки, но те както и всичко останало в живота ми не изглеждаха благонадеждни. Тогава се сетих, че съм се регистрирал в разни сайтове за запознанства и се втурнах да чатя. Цяла нощ си пращахме снимки и се гледахме по скайпа с разни “настървени лъвици “ , които в последствие се оказваха женени и бързаха да легнат до съпрузите си. Допадна ми профилът на едно момича на двадесет и пет, но нямаше снимка и когато разменихме профили се оказа едно пълничко момиче с очила от при това не от София, а от Разград. Все пак с това момиче доста си пописахме и поговорихме и то взе, че се съмна. Петров ми се обади и каза, че ми е дал само един ден и да не се мотая, че ме чака работа. Не бях на себе си вярвате ли ми?
В офиса Петров и Петрова се караха като често споменаваха името на някоя си Елица. Върху бюрото ми имаше огромен плик върху, които стоеше надпис “Внимание”. Зачудих се и реших да изчакам да свърши кавгата за да попитам Петров. Явно кавгата нямаше намерение скоро да свъшва, защото в офиса влезе една доста чаровна дама и сравнително по – млада от Петрова, по която и на мен ми изтекоха очите. Стана страшно, такъв шум просто не сте чували имах чувството, че се намирах в джунглата. След петнадесет минутен ожесточен спор през вратата излезе Петрова с насочен пръст и с подути от рев очи, която крещеше:
- Очаквай адвоката ми ... всичко ще ти отнема да знаеш.
Петров нищо не отговори, просто се усмихна и затвори вратата, а от вътре се чу явната му въздишка. След, което Елица попита:
- А коя беше тази, мишленце?
След този тъп въпрос от нейна страна разбрах, че или се прави на глупава или си е глупава и това отблъсна леко въжделенията ми към нея.
Реших, че удобният момент за въпроси е настъпил и влезнах със замах в кабинета на Петров и стана неудобно, защото ги намерих в доста неприлична поза и твърде без дрехи за сезона.
Излезнах от вън и реших, че каквото и да има в този пакет явно е за мен и съвсем смело го отворих. Вътре наистина имаше някакъв предмет, които представляваше череп. Изглеждаше сякаш е старинна вещ при това доста старинна. Имаше и прикрепен плик с писмо. Отворих писмото и се зачетох. В него се описваше произхода на този изкуствен череп.
Най – странното беше, че предметът представляваше доста изненадваща гледка за мен имах чувството, че съм Хамлет и държа в ръката си черепа на Йорик и коленичил казвам “ Да бъде или да не бъде, това е въпросът?” В писмото се описваше, че трабва да бъда скрит на сигурно място и да не попада в ръцете на невежи. Оказа се, че това е черепът намерен от Фредерик Мичел Хеджис имаше една статия която беше цитат от статия и гласеше:
“Това е идеално копие на череп в естествена големина, тежащ 5 кг., 190 гр., изработен от цял къс планински кристал. Истинско чудо е, че до сега черепът не се е пръснал на парчета поради вътршните дефекти (множество жилки и мехурчета), които даже не са се отразили на повърхността - тя е идеално гладка. През 1970 год. черепа бил подложен на прецизен анализ в кристалофизическата лаборатория на фирмата "Hewlett-Packard". Изследванията показали, че е бил изработен, без да се отчита молекулярната симетрия на кристала и необикновенната му крехкост. Следователно направата му не би могла да се осъществи даже с лазер, без да бъде разтрошен. Освен това, на повърхността му не била открита каквато и да е, даже микроскопична следа от инструмента, с който е бил направен. Учените заявили, че нито една съвременна технология, не може да създаде подобен предмет. Един от тях даже казал изумен: "Този дяволски череп, просто не би трябвало да съществува!" С този череп са свързани и други загадки. Твърди се, че притежава огромна магическа сила. Много хора твърдят, че при съприкосновение с него, усещат дълбоко въздействие върху съзнанието и имат видения. Освен това, той има и поразителни оптически свойства. В черепа и в очните кухини са поставени майсторски изработени лещи и призми. Скулите действат като съвременни оптични влакна и провеждат светлина от основата на черепа към очните кухини, където са разположени лещите. Ако бъде осветен, очите започват да светят ярко, а ако се насочи лъч светлина към основата на носа, целият череп започва да сияе, сякаш е обграден от ореол. Маите достигнали недостижими висини в абстрактното математическо мислене. Използвали двадесетична бройна система, въвели знака "нула" много столетия преди “
Интересното беше как по дяволите този предмет се беше озовал на бюрото ми и защо на пакета пишеше “Внимание”. Чаках с нетърпение шефа Петров да приключи с Елица и имах един куп въпроси. Реших да пооформя някой и други брошури и рекламни материали за фирмата, която пласирах в понеделник. Тъкмо се бях съсредоточил и изготвих доста интересни брошури поне за мен и Петров благоволи да излезе под ръка с Елица.
Господин Петров исках да ви попитам за пакета на моето бюро до мен ли беше адресиран или не биваше да го отварям?
- Защо питаш Делчев да не си го отворил?
- Да – смънках виновно аз
- Е и какво имаше вътре и на мен ми е интересно между впрочем. - Попита той живо заинтересован.
Аз му показах и той изведнъж смени цвета на лицето си хвана се за врата и падна на земята в безсъзнание. Елица изтича и го плисна с чаша вода но от това нямаше ефект. Аз през цялото време стоях вцепенен от недоумение. Тя реагира светкавично и повика бърза помощ, която се появи след петнайсет минути и откараха господин Петров по спешност в болница.
Аз се прибрах смутен, сложих храна на Анджи и почти веднага заспах. Събудих се посред нощ. Кой знае защо пълничкото момиче с очилата ми се беше набило в паметта. Реших да и се обадя ако не спи да си побъбрим по скайпа. Хубавото беше, че я открих на линия. Колкото повече си говорех с нея толкова повече ми харесваше и начина и на мислене и кроткият и глас и всичко, дори сенките под очилата и умисления, но свенлив поглед. Името и е Даниела, хубаво е нали? Не усетих кога е станало пет сутринта.Имах още два часа за да се подготвя за работа. Не бях пил, бях пушил съвсем малко и някак си се чувствах влюбен. Не ми се вярваше, че мога да се влюбя в едно такова невзрачно според общите разбирания същество като Даниела. Аз, които се славех като голям сваляч, които цени уж готиното тяло тип фолк певица изведнъж започнах да се влюбвам в това пълничко, но мило и умно момиче. Странни неща се случваха напоследък с моята личност. Не мислите ли?
Подремнах два часа и се втурнах в пропитата с влага баня да си хвърля бърз душ. По време на душа получих ерекция и това ме наведе на интересни мисли насочени към Даниела. Сами се сещайте за какво говоря. После мислите ми се втурнаха към странният череп в офиса, които между впрочем успях да заключа в сейфа.
Качих се на старото Ауди 80 наследство от съпруга на леля Габи и то ме понеса през града към работното ми място. Там господин Петров спеше върху кожения диван във фоайето, а в ръката си държеше полу празна бутилка водка. Не изглеждаше никак добре. Приличаше ми на герой от някоя американска история. Интересното е, че сейфа беше широко отворен, а от него не липсваха нито ценните книжа нито парите или скъпоценостите на Петрова, а само черепа на толтеките. Седнах на стола. Замислих се. Интересна ситуация, нали вчера откараха господин Петров в болница, какво правеше той тук сега в това състояние. Другото, което ме резтревожи е, че при опита да го събудя той не реагира, а от устата му излезе тънка струйка кръв. Нямаше пулс. Ужасна ситуация, сега пък бях в криминален роман. Какво да сторя?
Обадих се в полицията естествено. Те доидоха след двадесет минути и защъкаха наоколо да събират доказателства, разпитаха ме аз има разказах всичко и ме пуснаха да си ходя.
Качих се на Аудито и бум в бар “Мучачо” да се успокоя. Човек след такива ситуации направо може да полудее. Ненормална работа.
Поседях там час два и оставих Аудито пред блока. Тръгнах да се поразходя и да избистря ситуацията. След всичко това извода беше. Аз съм без работа, с условието да се оженя за да получа наследство и с проблеми свързани с разправии в полицията. До тук живота м се оказваше пълен провал.
Прибрах се и веднага си включих скайпа слава богу Даниела беше на линия. Попитах я какво работи. Чудно ми беше, защото когато и да си включех скайпа тя беше на линия. Тя ми отговори:
- Програмист съм. Живея покрай компютъра и съм изцяло погълната от работата си. Рядко излизам навън, но ти си интересен човек. Днес ми изглеждаш някак сломен. Какво ти се е случило?
След този отговор се отприщих и и разказах цялата ситуация. Тя след кратък размисъл ми прати едно мече с което ме прегръщаше и каза, че ме разбира. Сякаш това ми трябваше, някой човек, които да ме подаде ръка и да е до мен, да ми съчувства. Изведнъж се почувствах някак си особено. Аз големият мъжкар съм крил в себе си едно малко чувствително момче, да не повярваш. Хм. След като бях толкова открит с нея поисках да се отдръпна, изплаших се от себе си и пак излезнах да се разходя. Сетих се, че трябва да взема храна за котарака. Магазина беше през две преки това щеше малко да ме разсее. В него работеше леля Габи. Вятърът набиваше в очите ми пръски сняг и не виждах добре какно става наоколо, водката от бар " Мучачо" започваше да нервничи в стомаха ми и това още повече ме раздразни. От известно време имах болки под ребрата в дясно, това не беше добър знак. Още една пресечка и съм пре леля.


Следва продължение ...