автор: liulina

Какво да ви кажа, младеж на тридесет години, обикновен рекламен агент. Живеех си в таванското помещение на леля Габриела.
Дните се нижеха в обиколки и презентации, понякога и самореклама за пред някоя дама. Тогава се обличах по – така за да се бръкне и тя по надълбоко в портмонето си. Често в очите на другите бях лъжеца, които винаги предлага нещо непрактично, но умее да ти го пробута. Хората много много не ме уважаваха.
Всеки понеделник отивах до офиса на шефа за да видя какво има за продаване. Този понеделник имаше рибарски принадлежности на някакъв неизвестен производител, аз трябваше да успея да ги пробутам в големите вериги или в специализираните в тази сфера магазини. Както и да изготвя рекламни брошури и реклама в интернет и пресата на същия производител. Господин Петров, моят шеф ме беше назначил на три длъжности едновременно, за да не плаща на трима човека. Трудно се справях, а самото графично представяне ми се отдаваше, умеех и ми беше хоби освен професия.Заплащането не беше като за трима, но получавах процент от добре сключени сделки с фирмите решили да продават определеният артикул.
Изкарвах си, но много обичах гуляйте и често си прекарвах нощите по заведенията и за това не умеех да пестя. Пиех, пушех и харчех по - готини момичета.
А относно другата страна на нещата, обичах да се навирам в богаташките квартали и да ми плащат като жиголо разни реститутки и вдовици на възраста на моята майка и дори и по възрастни. Общо взето смесвах полезното с приятното и често живеех на ръба.
Взех мострите от офиса и седнах на компютъра направих им 3D възпроизвеждане и на въдиците и на кукичките и на перцата, на тежестите и на всички останали джунджурии.
Изглеждаха интересно като живи и направих така, че да разговарят по между си за техният произход за целта на тяхното създаване за предимствата и техническите им възможности както и за характерните им особенности и накрая изпяха песничка в един глас от рода на „колко е готин прозводителят ни Х“ и го пуснах в нетното пространство. Добре, че ползвах най – добрата програма за презентации. Бях потънал в работа и изобщо не забелязах, че Петрова е влезла в офиса, тоест съпругата на шефа.
- Какво правиш Ради, къде е Пешо? - попита тя със нервна нотка в гласа.
- Не съм го виждал – измърморих нещо аз.
- Как не си го виждал, каза, че ще е тук? Хм странна работа. - каза го по скоро на себе си от колкото на мен и излезе. Аз вдигнах рамене и изключих компа. Облекох си един доста готин костюм и лъснати черни чепици, направих си прическа стил „облизан от селска крава“ и си намигнах сам в огледалото мислейки си „Колко съм готин“ и тръгнах.
До края на деня бях успял да уредя три магазина тясно специализирани в продажбата на въдици и принадлежности с дългосрочни договори и сравнително добри количества от артикулите както и веригата „Метро“ провървя ми.
Вечерта се напих в бар „Мучачо“ ,които държеше един мой съученик и сутринта не можех да се сетя от къде познавам изрусеното момиче което спеше до мен. Чувствах се като в клише, главата ме цепеше, цигарите ми бяха свършили, а за мой ужас момичето се оказа доста едро.
По инерция се опипах дали всичко по мен е здраво и установих, че имам един нокът забит в гърба. Събудих дебеланката и набързо я изпратих. Ето ти пак клише, кафето беше свършило както и храната на котарака ми Анджи...
Тъкмо се канех да се обличам и да слезна в сладкарницата под нас за кафе, когато на вратата се позвъни.


следва продължение ...