часовникът отброява
много точно
почукванията на
токчетата ти
по пътеката
на търпението ми
където
лястовиците са
вплели
думите на
песента към
хоризонта на
непонятните неща
и ти бавно
са надигаш по
облаци от сметана
и дъжд пее
в косите
на вероника
там
твоята неповторимост
съблича аурата
на чародейството ти
а аз
продължавам да чакам
пролетното равноденствие