автор: dobria

Ако не е истина,
не е и лъжа.
В държавица една
там нейде, на Балканите,
без чума, без война
се бедността настани.

Народът лъган, заслепен,
днес бавничко умира,
със всеки минал ден
стабилно, кротко, мирно.

Избира все на власт
крадци и мафиоти:
-Защо го питам аз?
Защо смъртта си готви?

Нямам отговор, а Бог
учудено ме сряза,
с глас укорен строг:
-Вълнуваш се напразно.

Родения за роб
държава робска сам създава-
и така до гроб.
Участта си заслужава.