автор: liulina

Реших да тръгна по - пътеките,
нанякъде раздвижила различното,
да прочета за майте за толтеките,
да не съм в рамките на типичното.
Сега от върха надолу тихо слизам,
към наречаната с име луда долина,
в дебрите и плетени от дни навлизам
и попадам в ехото на всяка пещера.
Към мен кънти в ответ думата - отмяна,
а аз я искам и за това се ражда в мен,
пропита в тръпка за истинска промяна,
за полет нереален все нагоре устремен.
Как искам да съм преродена в птица,
да стигам без тавани първите си висини,
а аз съм червей, мишка съм, мокрица,
потънала в кал обрулена съм от злини,
които от хорските души са посадени
и завръзват с вериги търсещия дух,
приспиват в рамките си земни, тленни,
копнежа в мислите пропит в мисъл дъх.
Няма ферия, фантазия и приказни неща,
няма копнения за странство над света,
защото иззад спуснати завеси аз крещя,
а утрешният ден е в светлосенките на Ра.
Раздава земното с жезъл строг присъди,
затваря умовете в рамите на материята,
стреми се поривите в мрака да прокуди
и да запрати в килера скрита ферията.