В дъх пропита е тъгата на жена,
а две следи оставени в стена,
са нейната рисувана обител,
дните на тъгата и са зрител.
Изпод облаците идват очите,
а мислите им траурно мълчите,
носите от миналото разни тръпки
и чертаете отново двете стъпки.
Стъпка на жена върху стената,
до стъпката на мъж оставена в душата,
втората от морските вълни се трие,
а женската прибоя на парчета ще разбие.