Да имам къшей за вечеря,
легло за сън
и грейнали очи,
които чуждата съдба
споделят,
от чужда болка
в тях да залюти…
Да имам капчица роса във зноя.
И късче антрацит
в премръзнал ден.
И бурен вятър,
скършил в мен покоя…
И корен
в българския
чернозем!
Това да имам. Толкова ми стига,
за да измина
земния си път
и да изпея
с глас на чучулига
най-звучните си песни,
преди да спре мигът…