автор: lovelace

Отпивам глътка старо вино.
То се разлива на талази -
по мене ненаситно лази...
Сърцето ми е то пленило.

И за ръка ме сякаш води
по дирята така желана.
Че то отдавна време стана
да спра пред твоите покои.

Вратата ще отвориш бавно,
аз тихичко до теб ще седна.
Ще си дарим надежда последна,
нощта ще бъде наша само.

Не с вино - с обич ме пои,
че толкова съм зажадняла
за ласката ти закъсняла,
за наште сбъднати мечти.