Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: stefan5rov
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14083

Онлайн са:
Анонимни: 450
ХуЛитери: 5
Всичко: 455

Онлайн сега:
:: Mitko19
:: Kalo-yan
:: Icy
:: LeoBedrosian
:: lubara

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2023 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаА от утре...
раздел: Поезия
автор: aurora

Очите ме болят от взиране във тъмното.
Дъждовни капки просълзяват по стъклата...
Безлюдно е. Студено е. И стръмно е...
А самотата пак - треперещо позната.

До кръв се впиват пръстите в дланта.
Изглежда времето дори е спряло.
Прекъсва някъде в средата песента...
Само болката все още е... до болка цяла.

Глава изправям бавно... С гневен жест
избърсвам сълзите набързо и през рамо
изхвърлям отчаянието – толкова за днес!
И чакам... чакам да се съмне само....


Публикувано от alfa_c на 12.03.2009 @ 14:05:37 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   aurora

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 17


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Вяра в утрешния ден
автор: LeoBedrosian
3539 четения | оценка 5

показвания 17665
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"А от утре..." | Вход | 18 коментара (32 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: А от утре...
от Ida (cwetiata_na_ida@mail.bg) на 06.08.2009 @ 14:01:31
(Профил | Изпрати бележка)
Бъди! И с вдигната глава
повярвай в себе си! Това
помага по-добре от билки...
И ще се свършат страх и болки...


Re: А от утре...
от vikito_1960 (vikito_60@abv.bg) на 06.08.2009 @ 13:59:58
(Профил | Изпрати бележка) http://viktoriaivanovaa.blog.bg/
Добре, че си ти, за да прочета нещо добро.
Знаеш ли, сякаш неумишлено и подсъзнателно, пращам тук и качествени и некачествени работи. Сверявам се.
Чета и оценките на другите за най-различни творби - там често се хвалят абсолютно пошли неща.


Re: А от утре...
от vikito_1960 (vikito_60@abv.bg) на 03.08.2009 @ 11:12:27
(Профил | Изпрати бележка) http://viktoriaivanovaa.blog.bg/
Прекрасен стих!
Приятно ми е да се запознаем.


Re: А от утре...
от angar на 30.03.2009 @ 18:21:21
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
"изхвърлям отчаянието!"

Браво, само така трябва да правиш! Но, честно казано, аз за тебе си мислех, че то никога не те спохожда!


Re: А от утре...
от aurora (vasia@hulite.net) на 31.03.2009 @ 16:35:47
(Профил | Изпрати бележка)
А на мен, чесно казано, ми се искаше да си прав...
Спохожда ме, колкото и да го гоня. Явно ме харесва, макар че аз никога не съм го харесвала:)

]


Re: А от утре...
от drama на 12.03.2009 @ 14:35:45
(Профил | Изпрати бележка)
Познатото чувство и тук го срещам!
Хубаво е!


Re: А от утре...
от aurora (vasia@hulite.net) на 12.03.2009 @ 15:24:03
(Профил | Изпрати бележка)
Залепило се е за мен и не пуска:)
Благодаря ти!

]


Re: А от утре...
от kasiana на 12.03.2009 @ 15:10:20
(Профил | Изпрати бележка)
Великолепно, Аурора!!!
А това "И стръмно е" в третия стих
е изключително!!! Пространство, много, много
пространство- нагоре, макар да е стръмно!!!

Бъди благословена!!!

касиана


Re: А от утре...
от aurora (vasia@hulite.net) на 12.03.2009 @ 15:50:10
(Профил | Изпрати бележка)
Стръмното не е толкова страшно, страшно е ако е хлъзгаво:)
Благодаря ти:)

]


Re: А от утре...
от vanilin (vivian55@abv.bg) на 12.03.2009 @ 16:46:51
(Профил | Изпрати бележка)
Понеже винаги сме били задочни приятели, предлагам:

Очите ме болят от взиране във тъмно...
Дъждовни капки просълзяват днес в стъклата...
Безлюдно е. Студено е. Осъмнах,
а самотата пак - треперещо позната...

До кръв се впиват пръстите в дланта ми.
Изглежда времето дори сега е спряло...
Прекъсва мойта песен. Филиграмни
са болката и моят глас. Изцяло...

Глава изправям бавно... Но с протест...
Избърсвам сълзите - набързо и през рамо,..
Изхвърлям отчаянието!... И за днес
ми стига!... Чакам да се съмне само....

Макар че и в случая има промяна в метриката на последното четиристишие.
Не искам да го вижда друг. А и ти там така си решила.
С уважение и с надежда да помогнва: Ванилин


Re: А от утре...
от aurora (vasia@hulite.net) на 13.03.2009 @ 09:18:56
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти за редакцията, зарадва ме:)
Но като че ли тя лекичко променя внушението, особено на второто четиристишие - не толкова като звучене, колкото като идея. Поне на мен така ми се струва.
Сега като гледам предложението ти, в главата ми изникват един куп варианти, малко или много по-различни... което значи, че редакцията ти е много добра и ме вдъхновява:) Но това стихче е оптечатък на един точно определен момент и всяка промяна би го отдалечила от него.
И още нещо - радвам се на приятелството ти, макар и задочно.
Поздрави:)

]


Re: А от утре...
от voda на 12.03.2009 @ 19:04:15
(Профил | Изпрати бележка)
Стих за самотата.
Тъжно е..
И аз обичам да пиша за тъгата.
Поздрави, Аврора!


Re: А от утре...
от aurora (vasia@hulite.net) на 13.03.2009 @ 09:07:32
(Профил | Изпрати бележка)
Пишем за нея, защото вероятно я познаваме:)
Иначе щяхме да пишем за друго...
Благодаря:)

]


Re: А от утре...
от joy_angels на 12.03.2009 @ 20:45:14
(Профил | Изпрати бележка)
Представи си жена, приета посред нощ в болница, защото може да изгуби нероденото си дете. Нищо не се знае. Трябва да чака. Отчаянието няма да помогне. Болката е непоносима (душевната). Самотата - също. Единственото упование е вярата. И надеждата, че ще съмне... и за двамата.
Тази жена би написала такъв стих, Аурора.
Поздравления!
:)))


Re: А от утре...
от aurora (vasia@hulite.net) на 13.03.2009 @ 09:28:55
(Профил | Изпрати бележка)
Не случайно хората казват "Утрото е по-мъдро от вечерта". Утрото е символ на надеждата, на новото начало, а понякога - и на оцеляването...
Важното е винаги да има едно "утре", което да осветява пътя:)
Благодаря ти:)

]


Re: А от утре...
от regina на 12.03.2009 @ 23:42:15
(Профил | Изпрати бележка)
само да се съмне, и да спре дъжда,
пък нека да е само мрачно утро.
и нека през нощта да не умра,
преди денят да пукне.
-----------------
прощавай - развълнувах се нещо...
поздрав!


Re: А от утре...
от aurora (vasia@hulite.net) на 13.03.2009 @ 10:05:58
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти, и аз се развълнувах от коментара ти:)

]


Re: А от утре...
от vrabets на 13.03.2009 @ 09:12:27
(Профил | Изпрати бележка)
Чудя се какво пониква след всичките ни "малки смърти"?
Може би утрото ще го роди с надежда в светлината на деня?!


:) Здравей!


Re: А от утре...
от aurora (vasia@hulite.net) на 13.03.2009 @ 10:14:48
(Профил | Изпрати бележка)
А аз се чудя как изобщо нещо успява на поникне:)
Поздрави!:)

]


Re: А от утре...
от HANS на 13.03.2009 @ 13:29:19
(Профил | Изпрати бележка)
"Съмва се" - чудесна българска думичка, сложена в чудесен стих...Ще има ли и "мръкване"?


Re: А от утре...
от aurora (vasia@hulite.net) на 13.03.2009 @ 15:22:14
(Профил | Изпрати бележка)
Естествено - да може да съмне, трябва преди това да е мръкнало.
Някои може би ще кажат, че първо съмва, а след съмването винаги мръква, но на мен повече ми допада обратния вариант:)
Поздрави:)

]


Re: А от утре...
от Vesan (proarh92@abv.bg) на 18.03.2009 @ 15:46:49
(Профил | Изпрати бележка)
Силно!
С удоволствие те чета!
Поздрави!


Re: А от утре...
от aurora (vasia@hulite.net) на 30.03.2009 @ 17:46:11
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти!
Аз теб също:)

]


Re: А от утре...
от doktora на 26.05.2009 @ 11:01:32
(Профил | Изпрати бележка)
изживяното от мен...съпричастен

но прекалено страдание
но великолепно стихо...

;)ало Зора, изгрей най-после, мила...


от брега на морето))


Re: А от утре...
от aurora (vasia@hulite.net) на 03.06.2009 @ 15:33:09
(Профил | Изпрати бележка)
Ще изгрея... някога...
Обещавам, док:)

]


Re: А от утре...
от kalin8 (b.kalinov578@abv.bg) на 29.05.2009 @ 21:07:32
(Профил | Изпрати бележка) http://kalin8.blog.bg/
И чакам..чакам да се съмне само...
Прекрасен финал! Звучи като...старт!!!


Re: А от утре...
от aurora (vasia@hulite.net) на 03.06.2009 @ 16:15:15
(Профил | Изпрати бележка)
Ами то си е старт... друг е въпросът за какво...:)
Благодаря ти!

]


Re: А от утре...
от Iony_ada на 14.08.2009 @ 09:58:39
(Профил | Изпрати бележка)
Ако успееш да заспиш, ще се съмне скоро.
А от най-голямото отчаяние се ражда най-голямото изкуство.
И ти го доказваш с това прекрасно стихотворение.
Поздрави!


Re: А от утре...
от carpediembaby на 06.07.2010 @ 07:25:18
(Профил | Изпрати бележка)
Имаме очи, но сме слепи...
В душите ни грее светлина, а изригваме мрак...


Re: А от утре...
от ru (ru.yanina@gmail.com) на 08.07.2010 @ 17:20:55
(Профил | Изпрати бележка)
Глава изправям бавно... С гневен жест
избърсвам сълзите набързо и през рамо
изхвърлям отчаянието – толкова за днес!

!!!!
Толкова за днес!! От утре - нов ден, ново начало, нови успехи!!!

Поздрав за хубавия стих!