автор: elsion

Тя броди непозната по земята.
В ранима форма, тайно, е дошла.
Похлопа ли, подгонена от мрака,
недей залоства своята врата.

Дори да те засипят със богатства,
сълзите и (за бога…) не търгувай.
Попий ги с сухотата на душата си,
която си напукал от бездушие.

Обичай я наместо празнотата,
която е препълнила сърцето ти.
Не се плаши от тежките и рани,
помилвай разранените и глезени.

Поглеждай я полека, като слънцето,
гравирано в тъмата на зениците ти.
Събирай я в отблясъци по пръстите си,
когато черна нощ стопи звездите.

Частици от лъчите и зазидай
в тъмницата катранена на мислите си.
И нека светлината те помилва.
И те пропие. И си спомниш изгрева.