автор: kasiana

Натежал от войнишките спомени,
посивелият бащин шинел
на тавана виси – без пагони,
с поразнищен, прокъсан тегел.

А под него ботуши намръщени,
пепеливи, послушни – стоят.
И очакват баща ми от къщата
да подвикне с гласа си познат.

За да тръгнат отново с гранатите –
обарутени, мръсни и зли…,
ала татко засажда домати
до лехата с жужаши пчели.

Но когато в Деня на победата
многоцветна заря прогърми –
той ще дойде. С ръка гредореда
ще погали. И в мрака сами

ще си спомнят за щурма при Драва,
за последния, първия бой,
за пръстта от куршуми корава
и смъртта на герои – безброй…

И застанал изпънат баща ми –
побелял, попрегърбен и стар,
пак ще шепне слова- обещание,
пред шинела, по-свят от олтар