автор: LadyDy

Тя чедо е на Атландитите изчезнали,
Прелитат над главата ù самолети празни.
Не знае никой, колко става тъжна тя,
Когато вечер връща се от работа.
И тясно ù е в стаите. Париж я мами -
там Франсоа Вийон я чака за разходка
Сънува детство, покриви, мекиците на мама,
Но утрото ù се озъбва през прозореца,
Зад него е нa блоковете мрачният комфорт,
И зейналият път към празната Голгота,
И е ужасен делничният натюрморт
от вечния пакет цигари и кафе в леглото.

Оригинал