Какво си мисли младата вълчица,
загледана във пълната луна,
изострила инстинкта си на хищник?
Напрегната.
И тъжна.
И сама...
Той все не идва... А в кръвта пулсира
стаена болка, непозната страст.
Крещи сърцето, блъска се, умира...
Агония.
Възкръсване.
И непозната власт!
Премина тръпка през изопнатото тяло,
гърдите Й проби първичен зов.
Мълчи луната - нямо огледало
на трепети,
на страст...
И на любов!