автор: taisa

Ти дойде...
Ти пак си тук.
И никога не си си тръгвал...
Всяка нощ
във съня ми се връщаш...
Всеки ден
с обич в ласка превръщаш...
Всеки час
чувам нежния ромон:
детски смях,говор,песен
и спомен...
Очите ти
през детски езера невинни
ме гледат пак с любов...
(О,Господи!
Това си ти...)
Ръцете ти
с първичен жест протегнати
ме молят за любов...
(О,Господи!
Това си ти...)
Сърцето ти
до моето тупти
и тихо ми шепти:
"Обичам те..."
ТОВА СИ ТИ!
ТИ НИКОГА НЕ СИ СИ ТРЪГВАЛ!