Поизровена днес е пътеката прашна
от стъпки на хора и от кучешки лапи.
Като полъх невидим от синигер уплашен,
като мисъл в озона прогизнал се стапям.
Притаена сред жълти скали, сред чинари,
реката промъква се - гущер самотен.
По пътеката слизам и вратата затварям
към твоята къща, мой градски животе...