автор: nikolai4o

Вярваха, до лудост, в слепи истини.
Гълтаха бутилките и писаха писма,
наричаха за кратко „тихи пристани”
стиховете. Умееха да плачат на стена.
Развързваха езици, палеха огньове.
Безлунни нощи, пурпурни дъги.
Греховете парят - рани от ножове,
ризи се раздаваха до две от три.

Неспособни да догонят прилеп,
Неспособни да убият вълк.
Като пчели умират, ако жилят.
Жилят, знаейки, че ще умрат.

--------
След двадесет и пет години суета,
След хиляди безумства и разплати,
Душата си полагат за вяра във света,
Но там, в душата, вярата се клати ...