автор: marcusjunius

Имам една от най-интересните професии на света – така казва майка ми. Това понякога ме натъжава. Натъжава ме това, което правя.
Не виждам често майка си – тя живее на другия край на огромния град, не можем да се виждаме често. Аз живея в общежитието на фабриката – сутрин отивам на работа в седем часа, имаме две почивки по петнайсет минути и една от половин час за обяд. Свършвам работа в шест вечерта. После се прибирам в общежитието – в женската част. Мама казва, че трябва да си намеря мъж от мъжката част – за да не пътуваме надалече. Ако пътуваме надалече, няма да можем да имаме деца, казва мама.

Името ми означава „аромат на орхидея” – интересно, дали името е предопределило това, което правя. Мисля, че не. Аз съм майсторка на изкуствени цветя. На онези, които изглеждат като истински. Моята приятелка от съседния тезгях казва, че скъпите хотели купували един букет от моите цветя за сто долара. Сто долара! Мисля, че това не може да бъде вярно – не искам да обидя приятелката си, но смятам, че се е объркала. Не може някой да даде толкова много пари за моите цветя!

Правя всякакви цветя – наскоро дори започнахме да ароматизираме някои от тях, дори да миришат като истинските. Но орхидеите още не ги ароматизираме – началник-цеха казва, че ароматът на орхидеи се получавал, но бил нетраен – нещо не можел да се задържи върху полиестерните цветчета. Все пак обичам да правя орхидеи – сигурно е заради името ми.

Сега обаче правя роза. Нарича се „единайсетцветна Европейска роза” – защото има единайсет цвята и защото истинската растяла в Европа... За един работен ден оцветявам и оформям в горещата преса листенцата на една цяла единайсетцветна Европейска роза. Началник-цеха казва, че съм много сръчна, и че моите рози не можели да се различат от истинските. Началник-цеха е завършил инженерство, умен мъж, висок, строен, няма четирийсет години. Винаги се усмихва, когато минава покрай мен. Приятелката ми казва, че мога да се оженя за него и да заживея в града. Не знам, не знам.

Днес започнах нова роза – много се старая. Ще и придам нюанси на късно лято, нежнорозово в основата на листчетата, тъмночервено в горния край, с една почти черна ивица по ръбчето – като прегорели от лятното слънце на Европа.

Откакто правя тази роза, много си мисля за Европа – даже си купих голяма карта и я закачих на стената на стаята си в общежитието – съквартирантката ми малко се обиди, защото на нейната стена има само малък плакат на един естраден певец, но аз и казах, че може да си закачи още един, ако иска. Лятното слънце на Европа. В Европа има много зеленина и много весели хора, с големи къщи и коли. Братовчедът на бащата на приятелката ми е в Америка. Аз не искам да ходя в Америка, бих искала да се оженя за някой богат мъж и да отида да живея в Европа. Братовчедът е бил в Европа, на път за Америка. Той иска Америка, защото там има повече познати. Аз искам Европа, защото там няма да имам никакви познати и ще живея в малко спокойно градче с истински рози.

Майка ми казва, че имам най-хубавата професия на света – създавам красиви цветя. Но аз малко се натъжавам. Моите цветя не са живи и трябва да ги напръскаш със специален спрей, за да заухаят. Началник-цеха казва, че можеш да различиш моите цветя от истинските, само ако ги докоснеш. Но хората обичат да докосват цветята – и тогава разбират... Бих искала да имам градина с истински цветя – моя си градина, не за продан. Но в общежитието няма място дори за саксия. Мечтая да отида в Европа и да имам градина. Вече реших! Всеки трябва да си има мечта, нали? И това е моята! Дори реших и къде точно искам да отида! Обърнах се с гръб към картата и направих точка с червен флумастер без да гледам. "Пожелах си" една малка държава в югоизточната част – може би дори е по-малка от ТианДжин, но не е град, а цяла държава! На картата виждам, че има море и планини. Не може да не е зелено и слънчево и със сигурност има много място за градини и малко, но усмихнати и добри хора! Там ще се опитам да гледам и орхидеи, които да ухаят истински – тогава знам, че най-после ще заживея със своето име – ЛанФен – аромат на орхидея...