„ …сърцето на мъжа ù е уверено в нея,
и той не ще остане без печалба;
тя му отплаща с добро, а не със зло,
през всичките дни на живота си”
Притчи Соломонови (31: 11/12)
В съня на тревите, приспала нозе,
лежа под светулкови знаци…
А звезден вълшебник в небето везе
чертите на Риби и Раци…
Приседнал в нощта, ти ме галиш със длан
и в мене цъфтят минзухари…
Струи обичта, като пеещ фонтан –
шепти ми с дъха си изгарящ…
А в смълчания дом синовете ни спят –
две искрици от нашия пламък…
И сънуват света, най-красивия свят,
в който тичат до татко и мама…
Още колко лета ще живеем така –
с богоравна любов озарени!
Докога ли ръката ми в твойта ръка,
ще пулсира със обич във вените?!
Аз не зная. Не знам. И не искам да знам.
Ти си тук, при тревите заспали…
И целуваш ме пак, с оня първия плам,
който огън в огнището пали…