За всички времена Терсит
остана грозен празнодумец.
Красавец бе Иисус, но бе пребит
и Той, че истини издума…
А колко грознички сърца
туптяха в гърбави душици!
И днес похапват ребърца
разплътените им езици…
И чаткат челюсти безброй,
озъбени в усмивка блага,
издъвкали животи рой –
доволни- в пухеници лягат…
Че в Тартара е пратил Зевс
отдавна Прометей със тътен.
А друг – към богоборство днес
все още нямаме запътен.
Човек днес в миксер се върти –
в по-страшни кръгове от Ада:
изпил коктейла си Терсит,
заспива и не търси свада…
И само с ямб или дактил
руши плебеят стари кули –
свободен, силен, победил
ония – властващите нули.