автор: kasiana

Пусти дворища, улици,
призрачни къщи в мъгла…
Врани над тях караулят.
Тъжни, сироти села!

Скърцат вратите сакати,
гнилите панти сълзят…
Няма моминско мушкато –
бабини зъби пълзят…

Храсти, треви и дървета
никнат сред сляп калдъръм.
Църкви без поп. Минарета…
Жабчета квакат в налъм…

Плачат в нощта стенописи.
Бог с тях единствен скърби…
Някога тука Паисий
се е поспрял, може би.

Може би – гордо изправен,
яздел е тук Симеон –
в бран полетял за държава,
не за жълтици и трон…

Може би тук е родена
с Дельо до зъбер скалист-
чудната песен, Вселената,
що аплодира на бис…