автор: MarinaD

Сама, с чаша вино, цигара и свещ
безсънното утро отново посрещам.
Уж никого няма, а шепот горещ
и допир на парещи длани усещам. . .

Все още навън не отстъпва нощта,
но там, в зарево, се ражда надежда,
че бързо, все пак, ще премине денят,
а залезът дойде ли- с теб ще се срещнем. . .

И няма сама да съм - с вино и свещ.
Няма дори да запаля цигара.
Ще чувам до себе си шепот горещ
и длани наживо ще ме изгарят. . .

Но още навън не отстъпва нощта.
И пак съм сама в безсънното утро.
Бавно догаря пред мене свещта.
Допивам си виното.
С мисъл за утре. . .