автор: doreto66

Изниза се и този ден -
от вятъра белязан,
остана си неотреден
за нови чувства.
Зад облак дрипав,
вкопчил се във планината,
просветна лъч последен
за деня.
Сумракът
леко се промъкна
под вратата,
запали с полъх
на прохлада
сърцето на свещта,
забравена преполовена
до купа сухи цветове,
набрани в летен ден.
Уханието на умора
оттатък прага ми
заглъхна.