автор: PLACEBO

“На татко, послучай 80-тата му годишнина, с безпределна обич”...
Изключително скъпа за мен картина...
Рисувах я послучай юбилея на татко. Мислех с тази картина да му кажа много неща, не зная дали успях.
Сложих й заглавие “Към изгрева”. Исках да му обясня, че човек, залязвайки в своя земен живот, всъщност пътува към изгрева на душата си, към светлината. Той, милият, винаги ми казваше – стига с твоите философИи. Не вярваше, че след земния си край, душата продължава нататък. Страхуваше се от смъртта. Много ми се искаше някак си да му вдъхна надежда, да му вдъхна вяра, да го предпазя от вкопчването в живота. Кой знае, може би и аз все още съм Ученик по тези въпроси, а бях тръгнала да уча баща си, по-възрастният с почти 35 години от мене родител.
Опитах се в картината да въплътя присъствието на Светлината... Татко харесваше пейзажи, аз съм влюбена в морето, затова реших да нарисувам за него морски пейзаж, но със скрито послание.
“Ето как ще провериш дали си изпълнил мисията си на Земята - ако си жив, не си.” – любимият ми Ричард Бах в своите “Илюзии”.
Готови ли сме да приемем смъртта във всеки един момент...открили ли сме мисията си, изпълнили ли сме я...?! Пътници сме, не можем вечно да обитаваме този прекрасен оазис, наречен “земен живот”.

Татко вече го няма. Картината, и надписът на гърба й, стоят...

Татко е с мен...

Ще се радвам, да видите и усетите...
Благодаря ви!

картината

Евгения Маринчева