Бягам напред, но все двете сме,
болко моя,
орисано пламъче.
Днес те заших на ревера си,
а ти париш отвътре, изгаряш ме.
Как да изтръгна душата си,
болко моя,
сълза неизплакана?
Сви си на точица тялото,
а ти удряш с юмруци във раната.
Коренче пусна на камъка,
болко моя,
дърво неразлистено.
Скриха се в спазмите дланите,
а ти виеш в очите. Неистово.
Бряг те направих, проклетнице,
болко моя,
море изсънувано.
Само писък остана на дъното.
Само писък. Залязло разсъмване...