автор: angar

Есенният вятър брули,
та отбрули всички дюли.
И на ясена листата
полетяха над земята.
А след тях –
каква нерадост! –
отлетя и мойта младост!

Който някъде я зърне,
да й каже да се върне,
че се състарих без нея!

Но къде е тя, къде е?

Глас се чу от небесата:

- Младостта ти е в децата!
И звъни, като капчуче,
във гласа на твойто внуче!