автор: PLACEBO

Това е една от най-любимите ми картини.
Всъщност, всичките си картини обичам като свои деца, та нали са излезнали от мен, може ли една майка да не обича отрочетата си?!
Тази картина рисувах в продължение на седем месеца. Всеки ден оставях следа от собственото си търпение върху платното. Както се вижда, търпението ми е имало различни цветове, носело е различни настроения. В онзи период бях започнала все повече да правя разлика между “търпение”, “смирение” и “примирение”. Виждах огромното платно в главата си, обагрено с разноцветните квадратчета. Усещах го предварително като една хармония, чувах го като една симфония, докосвах го като един перфектно нареден пъзел.
Домашните ми в нас постоянно ме питаха какво точно рисувам, а аз отговарях – накрая ще видите. Понякога дори и аз, самата, не знаех какво ще се получи.
Когато рисувам, се уча. И сега открих и научих много за търпението в живота. Търпението ми даде силата и умението мъдро да разчитам знаците в живота си. Пак то ме направи уравновесена и спокойна. Представете си една скала, която е здраво свързана със земята и не позволява на ураганите да я съборят. Само я заобикалят, защото скалата е търпелива, не се поддава на ураганните провокации. А какво е животът ни, ако не провокации, които могат да се нарекат и уроци?! Уроците, за да бъдат научени, изискват първо – търпение, и по-после изискват желание да ги научиш. А всеки урок води до промяна, след като си го издържал успешно.
Зная, че ме очакват още много уроци, но, зная също, че и разполагам с големия дар да проявявам търпение.
А докато търпеливо полагах всеки цвят и всяка фигурка, написах и следното стихче:

Мозайката на живота

Животе Мой!
Обичам те, обичам те!
Пъстър си,
и в моя свят
даряваш ме с динамика и цвят.
До сивите оттенъци
на ежедневното ми тичане,
поставяш смело Вандайково
земното привличане.
И от облаците розови и сини,
огряни от лъчите жълти
и оранжево щастливи,
ме сваляш на кафявата земя,
покрай смарагдови реки,
покрай зелените поля.
А там се срещам себе си
многолика,
устремена,
окрилена.
И се самовзривявам
от цветове и форми
от енергии, емоции и мисли..
На твоя фон, Животе,
съм безкрайно малка.
и преклонно моля те,
позволи ми да нареждам
всеки път
хармонично
твоята мозайка.

И така, пред вас е моята "Мозайка на живота". Насладете й се с пълни очи! Вярвам, че всеки ще открие в нея онова, от което се нуждае, точно в мига на съзерцание!


картината

Евгения Маринчева