автор: kasiana

Чуваш ли? Чуваш ли? Вятърът свири
нейде в комините – мокър и зъл:
цял ден с метлата листа е събирал,
мокри листа и разхвърлян чакъл…

Чуваш ли? Чуваш ли? Котките зъзнат –
жално, протяжно край дрипава смет.
Гоним ги яростно. Как ни омръзнаха
с воя си, сякаш от Бога проклет!

Хукват те в мрака. След миг ще се пощят,
спрели без дъх до порутен стобор…
Ние доволни прегръщаме нощите.
Църкат отвсякъде плъхове в хор.

Плъхове плъзват. А котките плачат:
вият със вятъра – мокри и зли.
Спуска се мрачно в очите им здрачът.
Студ ги пронизва със остри игли…

Ние не виждаме. Хъркаме потни.
В бели чаршафи. До бели зори.
И на картинка обичаме котките –
с нокти подрязани. Кротки. Добри.