автор: KBoianov

Този горестен напев „Ти гориш, земньо” ме преследваше цели две години. Мелодията нямаше думи, а само сълзи от очите ми.
И дойде денят, когато сълзите рукнаха отново, заедно с думите.
Свети думи на свята песен, пята от една безименна баба на пеленачето, взето от пепелищата.
Песен от родовата памет.


Ти гориш, земньо


Моя свидна
ти гориш, земньо
от враг погазена.
Ти гориш, земньо
и твоите
къшли на въглени.

Моя скръбна
ти гориш, земньо
сърце поломено.
Ти гориш, земньо
и твоите
дечиня-еничаре.

Моя свята
ти гориш, земньо
за тебе жалиме.
Ти гориш, земньо
Душите ни
с тебе изгорея.

Моя песен
ти гориш, земньо,
вера недадена.
Ти гориш, земньо
и ангеле
за тебе пейая...