автор: liulina

Над мен си като обелиск,
а аз в ръцете ти напукана земя,
изгаряш ме като небесен диск
и вместо дъжд,в мен огън заваля.
Исполин си сякаш аз кокиче,
което се събужда под снега,
което в очите ти наднича
и рисува палаво дъга.
Божествен лъч ме омагьоса
и с него слизах в твойте очи,
където всяка мисъл ме жигоса
и всеки дъх от мене освети.