автор: kasiana

Ще ме познаете по аромата
на моя български език.
Той на Гергана от цветята
роса е пил до този миг.

На Аспаруха от конете
е взел неспирния си бяг,
на траките от световете,
на Дунав – Ботевия бряг.

Не знам славянка или ханка
живее повече у мен,
но всяка българска паланка
дарява ме със дух свещен.

И се надявам – ще я има
България във вечността –
с благоуханното си име
и с Божите си писмена.

Та моето далечно внуче
да срича сладко а – бе -ве
и думи български да учи,
когато в Космоса снове….