Затова ли ви чувствам толкова близки?
Сродени от стих нероден...
Slava56
Ние сме поетите,
които си говорят
с цветята на
малката Ида!
Цяла нощ
ЛЮЛЯЦИ.
Утрото слънчево
взима думите.
И си отива.
Нощите люлякови -
ароматни са.
Шепнат тихичко
и унасящо.
Ние сме градинарите,
сутрин след бала,
колко думи са
ни останали?