автор: liulina

Навират ми в лицето ветрила,
чиято цветност леко освежава,
светът пропит в тези багрила,
покрай очите ми преминава.
Остава в погледа ми всеки ред,
рисувани носии и екзотичност,
пътувам аз със въздуха напред
и знам, кога да бъда личност.
Танцувам сякаш валс със теб,
свят пълен с изненади и съдби,
застанала на своя камък лек,
виждам как ветрилно се върти,
животът този пъстър карнавал,
как и мен във валс е завъртял.