Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 810
ХуЛитери: 3
Всичко: 813

Онлайн сега:
:: pinkmousy
:: Albatros
:: LATINKA-ZLATNA

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаВойнишки куршум
раздел: Поезия
автор: thebigplucky

В един изстрелян куршум понякога има толкова ярост...
И омраза има – към онзи войник без име,
който тича насреща ми, затъкнал на дулото щик;
пребродил пътища и чужди земи,
дотук дошъл;
изправил се в атака срещу смъртта и мен – очи в очи.
Страшно е…
И няма нищо величествено.

В един изстрелян куршум понякога има толкова мъка...
Оглушал от взривове и крясъци на умиращи,
врасъл в камънаците, стреляш...
А искаш да си тревичка.
Искаш да е тихо.
Да чуваш шепот на вода и птици...
Но безименни сиви шинели от дима кошмарно налитат.
И натискаш спусъка...
И зареждаш...
И натискаш...

В един изстрелян куршум понякога има толкова болка...
Запомняш завинаги стоновете.
Запомняш завинаги очите, които си затворил.
С всеки изстрел усещаш – нещо и в теб самия умира, отново и отново.
Но стреляш... – нямаш право на избор.
Стреляш...
И кървиш...
И дори не мразиш...
И дори не разбираш мислите си... -
знаеш,.. онзи отсреща има и майка, и име...

В един изстрелян куршум понякога има толкова милост...


_____________

На войниците, които безименни падат,
и плащат с кръвта си цената на свободата,
осъдени да понесат всичко.


Публикувано от valka на 02.03.2009 @ 09:19:39 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   thebigplucky

Рейтинг за текст

Средна оценка: 4.87
Оценки: 8


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

19.04.2024 год. / 16:24:33 часа

добави твой текст
"Войнишки куршум" | Вход | 9 коментара (24 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Войнишки куршум
от apostolicia на 02.03.2009 @ 09:33:43
(Профил | Изпрати бележка)
И няма нищо величаво...

Наистина няма, дори в освободителните войни - има кал и кръв, и нечистоплътни интереси, и мъка, и черни забрадки, и... нищо величаво!
Поздравления!


Re: Войнишки куршум
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 02.03.2009 @ 14:12:24
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov
Хваща те за гърлото...

]


Re: Войнишки куршум
от augusta на 02.03.2009 @ 10:11:28
(Профил | Изпрати бележка)
милост...!


Re: Войнишки куршум
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 02.03.2009 @ 14:14:33
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov
...
Милостта, понякога, има странни проявления.
Открих я дори в изстреляния куршум.

]


Re: Войнишки куршум
от vitaniq на 02.03.2009 @ 10:49:46
(Профил | Изпрати бележка)
куршумено е ...стихотворението ти

и е страшно ...

!!!


Re: Войнишки куршум
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 02.03.2009 @ 14:17:13
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov
Когато седнах да го пиша в главата ми отекваха победните фанфари на руската войска, преминала през Балкана и превзела София.
А се получи нещо съвсем, съвсем друго...

]


Re: Войнишки куршум
от phifo на 02.03.2009 @ 11:30:31
(Профил | Изпрати бележка)
Много добре казано! Поздрави!


Re: Войнишки куршум
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 02.03.2009 @ 18:04:40
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov
Благодаря, Фил, че си усетил тежестта на войнишките куршуми!
Поздрави и за теб!

]


Re: Войнишки куршум
от sineva на 02.03.2009 @ 11:48:47
(Профил | Изпрати бележка)
Много ме развълнува...
Чрез невероятното си поетично перо, казваш толкова силни думи,
докосваш и най - тънките струни на душата , оставяш послания , които дълго се помнят...

Умееш я тази поезия!
Поздрави!:)


Re: Войнишки куршум
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 02.03.2009 @ 17:57:18
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov
Войниците заслужават много, много повече.
Това просто е моята капка признание.
Гордея се с всеки един, когото съм успял да развълнувам.
Поздрави и за теб!

]


Re: Войнишки куршум
от dumite (malisia@mail.bg) на 02.03.2009 @ 19:45:22
(Профил | Изпрати бележка)
Мисля си, че могат и да не стрелят. Въпрос на избор! А стихотворението си го бива!


Re: Войнишки куршум
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 02.03.2009 @ 22:31:33
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov
Мислиш ли?!?!
Дори в тези години е трудно да се измъкнеш.
В онези - невъзможно е било.
Имам 23 години, прослужени в армията, вярвай ми - войниците нямат право на избор... Парадокс е още, че те са най-невинните същества; и дори омразата им към войникът отсреща е чисто детинска - утре в друга война ще се бият рамо до рамо с тях... Не знам дали си в състояние да си представиш каква трагедия е... Жалко, че ще ти го кажа в навечерието на Трети март, но в Добричката епопея 1916, рамо до рамо се бият турски и български войници срещу руски, румънски и сърбохърватски войски. Ужасно е било клането... И никой не е имал право на избор...

Хубаво е че поставяш нещата на философска основа, или дори това, че взимаш отношение по въпроса.

Make love - Not war!

]


Re: Войнишки куршум
от dumite (malisia@mail.bg) на 02.03.2009 @ 22:35:56
(Профил | Изпрати бележка)
Напълно си прав. но си мисля за дезертьорите по време на война. Те са направили избора. Трагедия е, споделям и адмирирам факта, че си надникнал в душите им.

]


Re: Войнишки куршум
от joy_angels на 03.03.2009 @ 03:03:47
(Профил | Изпрати бележка)
Като написано върху празното поле на пожълтял вестник в окопа...
Знаеш ли с какво се гордеят майките?
Да имат син войник.
Знаеш ли с какво никога не искат да се гордеят майките?
Да имат син войник.
От мен - браво!


Re: Войнишки куршум
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 03.03.2009 @ 21:48:57
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov
О, в това има много истина!
За бащите е още по-болезнено - те не раждат, но знаят...

]


Re: Войнишки куршум
от Ufff на 04.03.2009 @ 02:59:14
(Профил | Изпрати бележка)
!
И изведнъж се сетих, че и с думи може да се убива...


Re: Войнишки куршум
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 04.03.2009 @ 16:55:05
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov
В куршумът може и да има милост; в думите - няма.
Куршумът, изстрелян по теб, може и да те подмине; казаната дума - никога.
Един куршум може да убие един човек; една дума - много...

]


Re: Войнишки куршум
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 04.03.2009 @ 16:55:06
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov
В куршумът може и да има милост; в думите - няма.
Куршумът, изстрелян по теб, може и да те подмине; казаната дума - никога.
Един куршум може да убие един човек; една дума - много...

]


Re: Войнишки куршум
от Ufff на 04.03.2009 @ 17:12:02
(Профил | Изпрати бележка)
При това може да го направи и като рутиниран садист.

]


Re: Войнишки куршум
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 05.03.2009 @ 05:53:12
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov
http://www.hulite.net/modules.php?name=Forums&file=viewtopic&p=46879#46879

Една поучителна история, свързана с темата...

]


Re: Войнишки куршум
от diva_voda на 23.06.2009 @ 03:03:11
(Профил | Изпрати бележка)
Моля те, земляк ( и аз съм от Добруджанския край), не ми ги разправяй тия, за "яростта" и "мъката",и "болката".... Защото го вярвам и знам - във ВСЕКИ изстрелян куршум дебне Смърт и Разруха - дебне НИЩОТО!!!

НАТЪЖИ МЕ , но ти сигурно затова си го написал ... комай:))