автор: prizracheto

Дочух цигулка...
звукът и ме накара да настръхна!
Замлъкна всичко и
остана само тя...

Мелодията- толкова
объркваща, и пазеща
тайна голяма,
останала от вечността...

Заплаках, и не можех да говоря,
загледана към вечната гора...
И там видях аз красотата,
на тъжните дървета и цветя...

Запътих се към дълбините,
да търся тайните, да търся
живата вода...
Във нея тайната на тъжната
цигулка, можех аз да разбера...

Не мина много време,
и те срещнах...
Едно момче с цигулка във ръка...
Водата се намираше отсреща,
заобиколена от дървета и цветя...

Попитах как се казваш,
ти не отговори!
Запъти се назад към вечността...
Последвах те,
но беше вече късно...
Бе всичко сън,
дори и тъжната гора...

Но в мен остана,
бегло чувство,
от допира на бистрата вода,
от допира на тъжната мелодия,
от допира на твоята и моята душа...

Сега ще търся- през гори ще преминавам,
и ще те намеря, някъде дълбоко скрит!
Момчето със лице на тъжен ангел,
момче с цигулка във ръка!