автор: hrimhristovski

Летеше птицата по ръбовете на света.
          Над океана див - сълза оголена.
Високо горе се люлееше безплътна
          и унизително достъпна за ветровете.
Гнездо от кал и светеше.
Но тя летеше към едно сърце.
И падаше върху крилата на големи птици.
И пак летеше...
А беше ли тогава птица?
Беше ли тогава птица!...

Поетите единствени разбират,
какво е да превземеш океана
                                             с две крила:
само в приказките
                              любовта се ражда
от морската пяна...
А там над мъртвата вода,
                              където не достигаше озона
                              и не оставаше следа
летеше птицата,
                        за да открие хоризонта.