автор: yova

(на този остров всичко се повтаря
докосването на вълните е хармония
не рушат но и не галят)

все по-трудно е разгъването
притисната съм подобно хербарий
и всеки миг ще се разпадна
преди да избягам от страниците
които ти не прочете

ако имаш малко свободно време
след като затръшнеш всичките девет врати
и разбереш че самотата не е оправдание
върни се на онази пътека която не води за никъде
но все пак е единствената пресечна точка

знам не е новолуние и не е началото на края
смесени са чувствата и тихичко валят навън
градят стена от недоверие

не искам да загубя пръстите на ръцете си
когато имам нужда от приятел