автор: liulina

В следата ти вървя и се намъквам неразбрал,
стъпка ли е оставена в снега фосфориращ?
Отразен в очите ми е светът от тук побрал,
мен като пътник сърцето ти сега избиращ.
Върволица от лица и пътеки от следи са,
събират се в кръстопътищата на зимата,
и всички те блестят с уникални свои чудеса,
но сянката ти минала от тук ми е любимата.
Търся твоите пътеки и се крия в следите ти,
името ти шепна и го чувам да се връща с ехо,
целувам снежни преспи и се моля за очите ти,
които в ледения вятър се скриват и са крехки.