автор: mi_me_to

Разпръсни моите стъпки в нозете си,
като оголено малко време.
Ти и аз, аз и ти - сме шепоти
и е шепотно,
в тенора на градското бреме.
Кой ще ни чуе...
Знаеш ли я, онази пауза на въздуха,
в която няма осветление,
а само просветления.
Питам...Свърши ли ?
Време за видения,
за стих,
за жадното от устните...
Като трезва нощ на наркоманка
имам пет игли за чувства.
Дозирам нощният вятър
с мокри улици.
Лилави лалета ти набрах.
По пълнолуние...
Чакам те в глуха, май трета.
Където възкръсва съня.
И има влюбени.
Без надуваеми сърца...
Където бузите на Мечо Пух не се изчервяват,
по възглавници,
от пот.
И са сухи.
Гримираните очи на куклите.
Свърши ли...
Още малко.
Време е за сън.
За лечение -
от проектирано пухкавите облаци.
Кажи си молитвата.
Не вярвай, че си ангел.
Ще ти вземат допинг - проба.

Леко-о-о.Хоризонт.
Прибери крилата.
И кацай.