автор: sashtata

Когато забравям имената
ти си мислиш, че съм по-далеч
от колкото ти се иска.
Всъщност съм толкова близо,
че понятия и форми се размиват
и всичко е желание за сливане.
Живея в покрайнините на твоя свят.
И когато отесняла
хуквам през глава да бягам,
знай, че търся мостовете,
по които се връщаме в себе си.
Ония тънки, осеяни с възли мостове,
където няма табели и знаци
и не остава нищо друго
освен да танцуваш
безименно
с себе си.