автор: essay

Да избягаш от себе си някъде,
дето всичко е много различно.
Да се скриеш на сянка от вятъра
и да съществуваш безлично...

Да се слееш с тълпата на мишките.
Да се движиш наравно със тях.
И когато прокъсат се нишките...
Да си вечно: Не знам. Не видях.

Да потъпчеш във себе си вярата
със която до днес си живял.
Да отричаш докрай изневярата,
че и Бог и човек си предал.

Да заровиш във себе си чувствата.
И да бъдеш уж с всички добре...
Колко усилие за това се изисква?
И нали все някой ще го прозре...

Да избягам ли? Няма да бягам!
Ни от себе си. Нито от вятъра.
И в сърцето със вяра ще лягам,
че достоен живот съм живял.