автор: Dimi

Някой тихо
запалва небето
с блестящи морени
и завързва лъчите
на булчински
росен букет,
после леко
притваря очите
на бдящи сирени
и на звездните
скитници дава
попътен билет.
Непокорни остават
безстрастните
облачни кули,
само вятърът
спори със тях
с първородство и чест
и под синьото
весело мигат
свещички запалени,
насъбрали край себе си
восъчно сладък шербет.
Не разтваря се
пълният с миро
ухаещ чист въздух,
с затанцували
ветрено люшкани
свежи треви,
с поизправили
горди снаги
мъдро свирещи борове
и разпенени
пролетно плискащи
буйни води.